Неформална група от адвокати и специалисти по лични данни и киберсигурност

Неформална група от адвокати и експерти по персонални данни и киберсигурност са завели няколко групови желае против Националната организация по приходите (НАП) - 13 желае, обединени в една искова молба. Поводът е течът на персонални данни от 2019 г., само че ищците не желаят финансово обезщетение, а НАП да поеме отговорност за неспособността си да даде електронни услуги и да опази персоналните данни, с които борави. Адвокатите Димитър Калдамуков и Жулиета Мандажиева виждат в пробива в сигурността на НАП еманация на неналичието на страна, на това, че Национална агенция за приходите не може да даде даже обикновената цифрова услуга, така като не може да опази данните ни. Оказва се, че Национална агенция за приходите не е подхванала ограничения да организира дейностите и политиките съгласно Регламента за отбрана на персоналните данни (по-известен като GDPR) за разлика от други бизнеси. Според юристите, откакто преди две години пробивът на персонални данни е бил разгласен, НАП не е направила съвсем нищо според условията на GDPR. Засегнатите субекти бяха над 6 млн., Национална агенция за приходите е уведомила едвам 189 лица. Реално големият брой хора даже не знаят, че данните им са изтекли. Те считат, че казусът не е бил само в Национална агенция за приходите - всеобщо българските институции са пренебрегнали и омаловажили протичащото се пред 2019 година Национална агенция за приходите към момента апелира санкцията от КЗЛД - делото даже не е тръгнало всъщност, а тогавашният министър на финансите и изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите са неглижирали казуса. " Никой от управлението на Национална агенция за приходите не понесе отговорност, с изключение на двама чиновници, които бяха уволнени. Накрая на годината Национална агенция за приходите даже раздаде бонуси за добре свършена работа ", допълват позицията си. Адвокатите прецизират, че в интернационален проект обаче пробивът е довел до това, че редица страни са отказали да обменят двустранна информация с Национална агенция за приходите, а Глобалният конгрес за бистрота и продан на информация за данъчни цели краткотрайно е спрял обмена си с Национална агенция за приходите. Към сегашния миг няма безапелационна информация, че този продан е бил възобновен. По този метод България е понесла и изключително тежък репутационен удар. Пробивът е посочил - меко казано забавни обработки, които Национална агенция за приходите е правила - папката Qne Qnev. " В светлината на последния филм на Антикорупционен фонд - Списък за бърз надзор - на дневен ред до ден сегашен стои въпроса дали Национална агенция за приходите не е правила обработки, като е съставяла специфични описи на забавни лица за някого - съдии, частни правосъдни реализатори, футболисти и така нататък, които след това са били употребявани за цели, които са отвън закона ", прецизират още. Исканията на юристите са на няколко равнища: Да бъде прието по правосъден ред изказванието, че Национална агенция за приходите е нарушила редица правила на европейското право - измежду които GDPR, само че и Европейската спогодба за правата на индивида. Да бъде прието, че Национална агенция за приходите е нарушила и редица правила на вътрешното ни право. Национална агенция за приходите да бъде наказана да: уведоми според GDPR безусловно всички наранени от теча лица - над 6 млн. български жители. да приложи ограниченията за отбрана по дифолт и на равнище организация, които GDPR и вътрешното законодателство изискват. възвърне обмена си с световния данъчен конгрес. изясни или да спре обработката на описи от вида Qne Qnev. разпореди вътрешен одит на трето лице, което да каже дали Национална агенция за приходите е съответна от позиция на размера и чувствителността на данни, които обработва и одитът да бъде обществено притежание. прави регулярни образования на личния състав си. потърси имуществена отговорност на директно виновните за пробива лица. " Искът е заведен в края на предходната седмица и се чака противоположна връзка от съда. След което евентуално ще има питания по отношение на уточняване на настояванията, тяхната конкретика, както и за даване на друга информация. Ако делото тръгне, съдът ще даде позволение то да бъде оповестено обществено, тъй че още хора да се включат ", допълват юристите. Припомняме, името на тогавашния шеф на Национална агенция за приходите Галя Димитрова се свърза с огромния скандал за теча на данни на над 5 милиона български жители при хакерска офанзива против базите данни на Национална агенция за приходите през 2019 година В този миг обаче шефката на НАП Галя Димитрова след " нескончаем размисъл " реши да не приключва годишния си отпуск, а по-късно финансовият министър Владислав Горанов отбрани държанието й. Според финансовия министър Владислав Горанов изтеклата информация не представлявала класифицирани данни, макар че вътрешният министър Младен Маринов призна, че при хакерската атака е наранена националната сигурност на страната.